Лилия Друмева - председател на Съюза на репресираните от комунизма Памет“, коментар специално

Лилия Друмева - председател на Съюза на репресираните от комунизма „ Памет “, коментар особено за Tribune.bg Какъв знак е използването на понятието „ някогашни хора “ от вицепремиера Бойко Рашков? Абсолютно мракобесен термин. Това е неприемливо. Приемам го за реституция в цялостния смисъл на тази дума. Проф. Вили Лилков и журналистът Христо Христов издадоха такава книга „ Бивши хора “. Аз бях на представянето ѝ и си я имам у дома, тъй като аз съставлявам тези хора. Председател съм на Съюза на репресираните, несъмнено, че не мога да нямам отношение към безумното изявление на вътрешния министър нощес. Бих допълнила, че тези тъй наречените „ някогашни хора “ бяха по този начин великодушни да оставят такива като Бойко Рашков да живеят умерено в годините на демокрацията, да утвърждават себе си, кариерите си, необезпокоявани от никого. И най-после след 32 години този господин си разреши още веднъж да се обърне към „ някогашните хора “, та дори и да изиска да бъдат осветлени. За какво да бъдат осветлени, извинете. Може би той би трябвало да бъде осветен, може би неговата биография би трябвало да бъде осветлена, нали по този начин, с цел да знаем кой кой е. Трябва ли да се изиска оставката му? Разбира се. Това е неприемливо. Това е засегнатост към тези, които изстрадаха демократичните промени, към тези, които бяха причина те да се случат в България, към тези, които са причина България да е една просперираща демократична страна, макар изказванията на някои хора по какъв начин сме били най-бедните в Европа и ни окайват всеки ден. Вярно е сравнението с Европа, само че откакто комунистическите служби съвсем половин век ни докараха до този хал, а доларът беше 3 000 лева каква страна да бъдем. Вие виждате, че на всеки по-голям празник, когато се съберат повече почивни дни София и по-големите градове опустяват. Беше ли допустимо това, когато „ някогашните хора “ бяха в пандизите и лагерите, когато бяха избивани без съд и присъда. Това желая да попитам вътрешния министър. Опит за реваншизъм? Простете защо?! Ние не се разправихме с тях по този начин, както го направиха в Румъния и в останалите страни от някогашния Източен блок. Помирение с такива хора надали е допустимо?! Помирение е допустимо, когато има опрощение. Какво осветляване желае вътрешният министър – тези, които са били по лагери и затвори, към този момент не са живи или са пределно възрастни!